„Бъдещ свят”
Край езеро седнал съм,
но във този свят не е.
Тъй бистра е водата,
и птичките тъй бодри.
Огледало за небето,
отраженията свои виждат и отлитат те.
Край езеро седнал съм.
Жива е Вселената.
До течението речно лягам.
Река от звезди е това.
Край океанът аз живея.
Океан от светлина.
Как това място да назовеш?
Този свят насън веднъж съзрях.
Сега бихте ли ми казали,
жив или умрял съм аз?
Пейзажи тъй ярки накъдето да погледнеш.
Град от светлина е това.
Къде, кой, кога и защо?
Мисля, следователно съм.
Познавам сякаш отнейде това място.
Тъй далечно трябва да е то.
Живот е този свят,
тези облаци и чудеса.
От това само се нуждая,
и няма да изчезне то.
Че изгубено е твърдите вие,
но не вярвам аз.
Видението мое е това.
Няма никога ние да узнаем.
Земята е това,
но векове напред.
Зная, че света
страданието си ще надделее.
Самия факт,
че сънувам го аз,
реално прави го в дъжда.
Под носа ти е,
но пред него не изправяш се.
Целия живот за себе си посветил съм.
И от светлина съставено,
слънцето наше расте ли.
Като в сърцата на някои от нас.
Моля се аз.
И земи други
ти ще откриеш.
Тази форма на живот
единствена не е.
Дете аз бях
и просто знаех го това.
И знам сега,
че видението живо е.
No comments:
Post a Comment