„Обхващам света”
На скала седнал,
за
терзание и объркване недостижим.
В този строеж мястото си заявявам.
Това положение разглеждам.
Нищо е всичко.
Всичко приближава се,
най-далечните части на света.
Чрез тишината,
разрушителните вибрации можем ние да сломим.
Трябва аз да опитам.
Гая вовеки е жива,
под нозете ми - гората
над мен - най-огромното,
кръглостта му аз усещам.
Доживотно нещастие,
как да стигнем ние до Авалон?
Мост има отвъд.
Неразрушима, Земята е храм.
Не мога да видя нищо грешно,
и всички богове са Едно.
Очи затварям,
навсякъде намирам се,
толкова присъстващ се чувствам,
обхващайки простора, който държа.
Изправейки се пред света,
ставам част от него аз.
Вече не съм сам.
Обхващам света.
Обхващам света.
No comments:
Post a Comment