„Изкуството на умирането”
Дишане бавно, сърцебиене механично.
Губещ връзка с живите.
Всемогъщият телевизор включен,
хибриден мозък празен.
Невиждащ нищо реално в играта.
Напрежението постоянно растящо.
Без разум, просто рефлекси,
от механизми управляван.
Опитвам се да съм нащрек,
и осъзнавам, че очите си отдавна не съм
затварял аз.
Пренебрегвани емоциите водят до
катастрофални пътувания в света отвъден.
Тъй много стрес и липса на увереност са ми
били дадени.
Даден ми е дарът на надежда тъй малка дълбоко
вътре.
Очите си отдавна аз не съм затварял, опитвам
се.
Неспособен съм тези форми и цветове вече да
трая.
Но съм тук да продължа след всичко що
преживях.
Старая се очи да не затварям, осъзнавам аз.
Тези живот и смърт, от всичко по-ценни.
Нищо материално не ще взема в живота
задгробен.
Без вещи никакви, предпочитам леко да пътувам
аз.
От типа съм, който целия ден прахосва,
но как да умра не зная все още аз.
Изкуството на умирането е начинът как от
всичко ти да се освободиш.
Тайната на своята душа практикувам вътре аз.
Очертанието ми в огледалото
сега и завинаги е със
собствен живот.
No comments:
Post a Comment