"Любов"
Миналата нощ срещнах сам Луната,
съзрях ореолът й, и любовта повсеместна.
„По пътя поеми сега,
и времето си не губи.
Светлината в тебe просто ти съзри.”
Навътре погледнах и очите мои изгоряха.
Луната
права беше.
Корени дълбоки, глава високо.
Вътре искам аз да бъда, и оттам навън да
наблюдавам.
Защо провалих се, сега разбрах.
Звездите озаряват съществуването ми.
Приеми слугата си, ти сило всеобща.
Ти, караща планетите да
бъдат.
No comments:
Post a Comment