„Из небето”
При появилия се първи шум,
светлина имаше само.
И вихрушка после,
от време и пространство,
появи се и удари.
Създаде времето наше.
В живот подводен,
разбираме, че едва започнало е всичко.
Принудени към небето да се взираме
и да се чудим защо
пред истината ние не можем да се изправим.
Всички уплашени сме сега
от загадките на живота.
Маска има, която скоро ще падне
под захвата силен
на любовта и могъществото,
на светлото в мрака.
Към дирене се насочвам.
Отговор трябва да си дам.
И в това диво място влизам.
Поляната съзирам.
Чувството засилва се сега.
Из небето.
Сякаш никой да ме спаси не може.
Съвсем сам, но виках.
Забравен, за помощ зовах.
Но зная аз сега,
начинът единствен е живите да опозная.
Правилото на светлината да следвам,
и пред страха да се изправя
овътре навън.
Изгубен, намерих там камък,
по линия изправен
с една от най-ярките звезди
сред целия нощен купол.
И време отделих.
Мъха премахнах,
прахта изчистих.
И нов живот му вдъхнах.
Силата му тайнствена грабвам сега
и този бог от кал и камък възхвалявам.
Вход създавам за души събудени,
и така завръща се то,
където било си е винаги.
Сред боговете.
Сега идваща, любовта усещам,
идваща от високо горе.
Думите знам,
но отвътре сега го чувствам.
Расте, там е то.
И идва всичко из небето.
No comments:
Post a Comment